Иван Павлович Неумывакин (1928 ~ 2018)  Ендоекология на здравето Да

Иван Павлович Неумывакин (1928 ~ 2018) 

Ендоекология на здравето

Да се предотврати заболяването е доста по-лесно, в сравнение с да се излекува, затова включете съзнанието си и осъзнайте нуждата да се грижите за тялото си, а освен да го употребявате, както и душата. В противоположен случай ви чакат участъковият доктор, болничното заведение и букетът от недъзи, които трансформират живота в пъкъл. Всичко зависи от вас, от това кой път ще изберете.

Кое ще победи, положителното или злото, зависи само от самите хора, всеки от които пожелава на другия благополучие и здраве. А по какъв начин вие съответно реализирате това в живота?

Ограниченията в храненето, оптималното другарство с природата вършат чудеса. Да вземем да вземем за пример гладуването, или по-точно ендогенното (вътрешно) хранене, при което организмът стартира да си търси храна и избира болните, залежали кафези и новообразуванията, т.е. прави един тип главно разчистване. Не можем да не споменем още един път тружениците, които благодарение на гладуването лекуват на практика всички болести, включително онкологични, левкози, заболяването на Бехтерев, псориазис и прочие, такива като Ю. Николаев, Г. Шаталова, В. Войтович, А. Суворин, А. Уманска и други

Природата е мъдра и може доста неща, само че не трябва да й се пречи. Разбира се, нужни са самодисциплина, включване на саморегулиращата система, последователно увеличение на натоварването и неизменност в работата по физическото и духовното излекуване. Надяваме се, че нашите препоръки ще ви оказват помощ да поемете по пътя на здравето.

Запомнете: няма неизлечими заболявания, има мързеливи хора, паразитиращи върху самосъжалението, а лекарите ги предизвикват в това. Здравето би трябвало да се проработи като всяко средство, нужно за съществуването ни. Нашият живот и животът на съидейниците ни го потвърждават.

Свободата като осъзната нужда от избор, в чиято основа би трябвало да бъдат чистите намерения, разрешава на индивида да извърви трънливия житейски път по-достойно. По този път може да се случи какво ли не, само че в живота няма по-страшен зложелател от страха.

Страхът съгласно доста учени е факторът, който стои в основата на всяко заболяване. Нереализираните сега на боязън отделени химични субстанции (адреналин, кортизон и др.) последователно се натрупват, доближават сериозна маса и провокират промени в имунната и хормоналната система, което води до намаление на способността на организма за саморегулация и самовъзстановяване. Същевременно умеенето да се сдържате и след това „ да изпуснете парата ”, както споделя народът, благодарение на физически извършения, противоположен душ, сауна и прочие е това лекарство, което ще ви помогне да преборите страха.

Страх има тогава, когато човек няма опция да отговори съответно на създалата се обстановка – да каже на началника си какво мисли за него, засегнатост против тъщата или свекървата, безпокойство да не изгуби работата си и т. н. Например М. Лежепеков счита, че ракът 100 % е резултат от засегнатост и боязън, посредством чието превъзмогване човек може да се избави от заболяването. Ако се боите от нещо, то наложително ще се случи, защото по този метод вие притегляте нещастието към себе си.

Ако обстановката не зависи от вас, няма за какво да се боите от нея, да изпитвате боязън, който води на първо време до физиологични, а след това и до патологични промени в организма. Да победиш в себе си страха, да простиш на индивида значи да му позволиш да бъде подобен, какъвто е. Страхът се появява и се задържа за момент, след това защитните сили се стараят да го нивелират, само че вие стартирате да се фиксирате върху обстановката, да се вторачвате в него и по този начин ускорявате негативното въздействие. Обидата разяжда като наслойка душата и тялото. Ненапразно Исус Христос споделя: „ Аз ви дадох живот безконечен, само че... не осъждайте и няма да бъдете съдени ”, говорейки за прошката, която ви е нужна на първо място на вас самите. С мислите си ние творим себе си – изначало е мисълта, след това думите пораждат съответните усеща, които се осъществят в събития и дейности, а таман те са в основата на живота ни. Оказва се, че както мислим, по този начин и живеем – всеки триумф или неудача са вашата стратегия.

Умът на болния човек, неговите отрицателни, тъжни и зли мисли образуват завист и засегнатост, които тласкат заболяването още по-дълбоко във вътрешността. Здравият и положителен разум ражда спокойни и положителни мисли, образува душевна настройка за деяние по поправянето на появилия се кусур, към търсене на аргументите и средствата за превъзмогването му. Искате ли да се радвате на живота, говорете единствено положително за всичко – за себе си, за хората, и колкото по-възвишена е мисълта, толкоз по-силна е силата й.

За да постигнете нещо, по-често и по-детайлно си представяйте, че към този момент е станало, и мислете и действайте в сходство с това. Ако измененията съзнанието си и се освободите от страха, осъждането и обидата, ще станете напълно различен човек, ще познаете възприятието на наслада и обич, най-много към самите себе си и заобикалящия ви свят, и най-важното, ще се избавите от заболяванията, ще измененията мирогледа си и ще извършите живота си надалеч по-свободен и самостоятелен.

Страхът е блокиране, изключване на защитните имунни сили на организма, които вършат заболяването ви неизлечима. Страхът е обществено, психическо, екологично и прочие напрежение, създавано от публичния строй както вътре в страната, по този начин и на открито, и пораждащо незащитеност и неспособност да се реализирате като персона.

Страхът е ревнивост, ненавист, завист, корозивни като наслойка душата с помощта на тъмните енергийни скупчвания, които вършат живота нетърпим.

Страхът е обезпокоително, отрицателно очакване на някакво събитие, което притегля обстановката и я осъществя с негативен знак (ако се боим да не се разболеем, ще се разболеем, в случай че се боим да не загубим нещо, ще го загубим и т. н.).

Страхът е непотребна настойчивост, грижа за децата, която възпитава у тях повърхностни възгледи за живота и след това ги трансформира в безволеви, егоистични същества, за които потребителската същина стои по-високо от духовната.

Страхът е ровене в предишното, което не може да се върне, вадене на непознати кирливи ризи, когато личните ти не блестят от непорочност.

Страхът е пътят на най-малкото противодействие, предизвикващ робска взаимозависимост, когато човешките полезности – достолепие, почитание и т. н. – се заменят със съмнителни сурогати (алкохол, опиати и пр.), развращаващи душата и тялото.

Здравето ви е във вашите ръце! По-точно, във вашето схващане, придвижвания, другарство с Природата, естетика на психологично и физическо. За това е нужно напълно малко – да впрегнете волята си и да започнете да живеете по законите на положителното, справедливостта, любовта. С тях в тялото, душата и дома ви ще влязат мирът и сговорът.

Живейте с сегашното, тъй като предишното към този момент го няма. У всеки един от нас са заложени от природата големи благоприятни условия, с които посредством самореализация на духовно-енергийно равнище можем да достигнем до по-високо физическо равнище и да получим голямо задоволство от постигнатото, да внесем в насъбраното от човечеството своята милостиня, която прави индивида човек.

От: „ Ендоекология на здравето “, Иван Неумивакин, Людмила Неумивакина, ИК „ Жануа'98 “
Снимка: Иван Павлович Неумывакин (1928-2018)